Клей настилката е направена от натрошени шисти, камъни или тухли и може да бъде както червена, така и зелена. Червената настилка (използвана в Откритото първенство на Франция) е по-бавна от зелената (използвана основно в САЩ, наречена хар-тру американски клей).
Клей кортовете по принцип са „бавни“ кортове, защото при тях топката отскача сравнително високо. Затова броят на т.нар. завършващи удари, които не могат да бъдат върнати от противника, е много малък. Този тип настилка облагодетелства по-дефанзивно играещите тенисисти.
Клей кортовете благоприятстват играчите със западен хват, тъй като се генерира по-голям топспин. Тенисистите обикновено играят на 1,5 до 3 метра зад основната линия. Този тип корт се счита за бавен, заради това че топките отскачат сравнително високо и по-бавно, което затруднява играчите при връщането й. Отиграванията обикновено са по-продължителни, ето защо играещите защитно от основна линия са поощрени. Това е една от основните причини играчи като Рафаел Надал, Бьорн Борг, Крис Евърт и Жустин Енен да постигат успехи на Ролан Гарос
Играещите офанзивно от основната линия също постигат успех върху клей. Това особено важи за по-високите играчи, тък като по-високото отскачане на топката ги затруднява по-малко. Това обяснява успехи на Ролан Гарос да имат Робин Сьодерлинг, Ана Иванович и Йелена Янкович.
Движението по тази повърхност е много различно от това по всяка друга повърхност. Често се използва и възможността за приплъзване до топката. Критиците на клея са недоволни от постоянната нужда да се мокрят кортовете и щетите, причинени от (и върху) обувките на тенисистите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар